Гледай видеото
Оригинален текст
Прошета се мома низ нова градина, цвете да набере, бере и мирише,
ми я оплакала една люта змия, хем я оплакала, хем се провикнала.
Ой, дете викайте моето първо либе, ръка да си спущи, змия да извади,
змия да извади, мен да путориса.(х2)
Кога е дойдело нейно първо либе, рака не спущило, змия да извади,
без тебе мога, без рака не мога, без тебе мога либе, без рака не мога.
Ой, дете викайте моята мала сестра, ръка да си спущи, змия да извади,
змия да извади, мен да путориса.(х2)
Кога е дойдела нейна мала сестра, рака не спущила, змия да извади,
без тебе мога, без рака не мога, без тебе мога сестро, без рака не мога.
Ой, дете викайте моята стара майка, ръка да си спущи, змия да извади,
змия да извади, мен да путориса.(х2)
Ой, дете викайте моята стара майка, ръка да си спущи, змия да извади,
змия да извади, мен да путориса.(х2)
Кога е дойдела нейна стара майка, рака си спущила, змия извадила,
без рака не мога, без тебе не мога, без рака мога керко, без тебе не мога.