Гледай видеото
Оригинален текст
На порти стои Радина майка, ръце си кърши Рада се кара:(x2)
"Не мой Радо керко, доцна е веке, татко ти е дома, двете ке ни кара."(x2)
Отдале я зачу Радино момче, на майка вели, вели ем говори:(x2)
"Кажи, кажи бабо, кажи не ме лъжи, дали твоя керка е блага и весела?"(x2)
Горче сине, горче, горче се не яде, кой как я целуне се ке се утруе,(x2)
ако бабо, ако, ако нека горчи, нек е рана, блага ке ми биде.
Нек е рана, блага ке ми биде, вино ке я поя, несела ке биде.
Щом така велиш, земи я сине, срекни бидете, век да векувате,(x2)
мед да я раниш, блага да ти биде, вино да я поиш, весела да биде.(x2)
Останала Рада млада удовица на седумнайсе години,(x2)
бело лице рано забулила и за първо либе зажалила.(x2)
Мама на Рада вели ем говори: "Не плачи Раде, не тъжи,(x2)
ти си млада, млада и убава, друго либе ке ти найдиме.(x2)
Рада на мама вели ем говори: "Не ми сбори, майко, не ме кори,(x2)
като мойто либе нийде нема, ни во Турско майко, ни в Каурско.
Ни во Турско майко, ни в Каурско, ни во цела Македония.