Човек без сянка

Най - трудната била секундата,
през която прекрачваш прага на вратата,
зад която няма нищо познато..
Сляпо виждах у хората само кората, не корена
сака на рамото ми напълних аз здраво до горе..
Срам и гордост, възход и падение,
в кривото огледало отражението на спасението е капан..
Когато си с много си сам..
Когато падаш, завърташ света и пода става таван..
Луд ли съм, не знам, но съм малък човек, а се чувствам гигант,
Всеки ред е парче от лед в този горящ куплет..
Не можеш да го счупиш - диамант..
Като кръжащ самолет се чувствам над Виетнам..
Чакам удобен момент да пусна бомбите,
за да си спомните за онзи ден, когато казах, че ще ме запомните!
Сега вълните ме носят като писмо в бутилка,
будилника ми пиука, посрещам новия ден със засилка..
От предния, където бедния още не вярва на богатия,
но пък вярва във всяка платена статия..
И сякаш туй е пълна ирония, без вестниците тук живеем
като тях, 24 часа, "ТРУД" като луд..

Припев:
Има ме - няма ме, тука съм - някъде,
питат ме как да съм, чувствам се някакси..
Себе си имам, усещам, че празен съм,
сам пак изправен съм, аз съм забравен сън.. (х3)

Чувствам се някакси..
Аз съм забравен сън..

Човек без сянкаа, снимка без рамка, въздух през сламка,
влизам вътре съм навънка..
Изгубих се между сградите и хората,
умората, от чакането да намеря опората..
Една българска роза, татуирана на бяла кожа,
два коза пробиват мозъка ми като 100 ножа..
Една ложа на небето, на която да се разложа,
нормален път, по който вечно изправен да ходя,
Пак ходя пред тях, дори когато вървя, те бягат, аз ставам, те лягат,
мечтите ми във морето плават,
изгубих интереса да бъда човека зад червената завеса..
Фейса ми е изцъклен, често си сменя адреса..
В кръговрата на живота, като ръката на белота,
дупката широка не винаги е дълбока,
враговете с най - добрия показател, кой ти е приятел..
Слънчевите лъчи, бирите, превърнах се в мореплавател,
но сала ми, дроба ми е пълен - празен джоба ми..
Бога ми не може да повярва как сам копая гроба си..
Вдигам тона сиииииии!

Припев:
Има ме, няма ме, тука съм някъде,
питат ме как да съм, чувствам се някакси..
Себе си имам, усещам, че празен съм,
сам пак изправен съм, аз съм забравен сън.. (х3)

Чувствам се някакси..
Аз съм забравен сън...

Затварям очите си и виждам мечтите си,
оставям следите си, не не тичам по петите си,
минута след минута, времето напред ме бута..
Оставям след себе си тежки рими, табута..
Искайки да бъде чута, мисълта ми се лута,
заслепена от лъжите, търси истината с лупа,
надеждата е гадна к*рва, 'щото все ме лъже,
подвежда ме, че утре няма вече да съм тъжен,
а аз глупакът пак и пак ще се вържа,
сълзите не ги причинявам, нито ги бърша..
Ръце не кърша, сам нещата върша,
аз не просто драпам, аз направо стържа,
не издържам, времето ме гони, бързам, бързам..
По стръмното газя, че съм обичал,
не мразя, омразата е кат' зараза,
амирам себе си в странна фаза,
романтично - драматичен, даже леко нетипичен, на моменти хаотичен..
Аз съм пича с микрофона, този текст на мен прилича, в душите ви наднича..
Аз машина съм за рими, дето не засича,
аз с химикал и листи, продуцирам свойте мисли..
Нищо, че някои от тях, правят някои от вас по - кисели,
погледи - слисани, римички - бисери..
Песни недописани или поместени между панелните сиви стени..
Писна ми! Завистта ни дели, а алчността ни мотивира,
всеки гледа на нацака някой друг с топла бира,
след цигарка - панаира, най - обичаме сеира..
Чуждото щастие не ни оставя на мира..
Тъпотията от мен да знаеш не подбира,
отварям ви очите през ушите, 'щото вървите и спите,
говорейки ми мълчите, горките - думи нямам,
имам само рими, зад тях заставам
и ги правя, правя живи, думи нямам,
имам само рими и ги правя живи,
правя живи, правя живи, правя живи,
и ги правя живи, правя живи, живи, живи, живи..

Припев:
Има ме, няма ме, тука съм някъде,
питат ме как да съм, чувствам се някакси..
Себе си имам, усещам, че празен съм,
сам пак изправен съм, аз съм забравен сън.. (х3)