Оригинален текст
Приличай на зорница призори,
изгряла над високо ми чело,
бъди бреза сред тъмните гори.
Над моя сън косите си разплела.
Годината ли беше високосна,
че всичко изведнъж ми подари,
дали душата ми звезда докосна,
когато над горите те открих.
Припев:
На птица в утрото се превърни,
но никога недей забравя –
завинаги жена си остани,
защото всичко, всичко си тогава.
(х2)
Запомних как като ручей ти се спусна,
понесла звездното небе с ръка –
останаха звезди по мойте устни,
а там – в ръцете ми – една река.
Припев: (х2)
участва в албуми: Шехеразада (1980)
поп естрада
