Оригинален текст
По пода парчета
от разбити мечти.
Дали може някой
да ги залепи.
Къде са крилете мои
с които летях летях.
А пътят с цветя обсипан за миг
превърна се във сивкав прах.
Студена и чужда
без душа и сърце.
Китарата чувствам
във моите ръце.
Дали ще се върнат дните
изпълнени с трепет, любов.
Къде са приятелите.
Не търсят ли сега
кумир по-нов.
Идва ден когато трябва.
За всичко да платиш
и разбираш чак тогава
колко си грешил.
Стига си носил вече
розовите очила.
Във душата ти е пусто
а музиката нейде отлетя.
По пода парчета
от разбити мечти.
Завесата падна
всичко свърши уви.
Къде са крилете мои
с които летях летях
достигнах и влезнах в храма
но той превърна се във
сивкав прах.