Оригинален текст
Стоя си тихо сам във къщи
и гледам в прашния таван,
там паяче си точи мрежа,
подготвяйки зловещ капан.
Внезапно то към мен погледна,
на работата сложи кръст.
Ехидно се изплю и викна,
посочвайки ме гневно с пръст.
Ако сега ме ти настъпиш дъжд,
ще завали веднага бурята ще дойде
и ще махне злобата ат теб.
Давай, тъпкай, мачкай, давай със
петите си напред,
размажи ме на стената на персийския тапет.
Стоя си тихо сам във къщи,
пред мене чаша и шише,
по леко става на душата
със този психотерапевт.
По масата пълзи хлебарка,
развяла рижи пипала,
с ръка посегнах да я смачкам,
а тя ми кресна ей така:
Стоя си тихо сам във къщи,
прелиствам някакъв журнал,
заглеждам се в едно момиче,
това е моят идеал.
Внезапно то ми се усмихна,
с ръка погали ме дори,
прегърна ме и във ухото започна
страстно да шепти:
Скъпи, можеш да ме имаш, трябва да
платиш обаче всичко си върви с цената,
само чувствата не стигат.
Любовта е смесица от химия, пари и здраве,
питай ме и ще ти кажа, даже мога да покажа.