Оригинален текст
Пак пек и сняг, пак на крак и от влак на влак
Сак треволяк, пущинак, прах и камънак
Бяг, няма как, пак на крак и от мрак до мрак
Трак-трака-чук-чука-трак и от влак на влак
Влакче!
Дали ще вали, не боли да си мокър, нали?
Спри, помисли, почини и се засили
Ти през гори, планини, долини и реки
Ще полетим, яко дим, ще се преродим
Великият Зелен Резерват отдавна бе загубил величието си (а и зеленината бе спомен от черно-белите снимки) и населяващите го племена бяха на изчезване – те бяха защитени видове доколкото туристите да не стрелят по тях показно и без разрешително. Балканозавър мечтаеше да се разкара от това загиващо място и пътуването вече му носеше усещане за свобода. След няколко дни под откритото небе на Резервата, той достигна до другата застроена област в него – Интерната на Амбициозните Бездарници. Всички знаеха, че охраната му бе снета преди години, тъй като амбициозните не спираха да се дебнат взаимно и да пишат доноси към въображаемото му ръководство. На никой не му хрумваше да избяга... Балканозавър премина през територията на Интерната за минути, точно колкото местните да разпространят слух, че е връзкар, без да пропуснат мимоходом да изтъкнат обема работа, който незабелязано отмятат всеки ден.