Оригинален текст
Дали нехаеш или скучаеш
Играта няма да спре заради теб
Дори да смяташ, че много знаеш
Във цирка си отново дете
Играта е в главата и главата е в играта
Амбициозен, претенциозен,
Но в цирка си отново дете
Грозно сериозен, сериозно грозен
Играта продължава без теб
Негативизма съсипва организма
Хайде на цирк!
... Които бяха съвършено празни, тъй като всички се събираха на манежа, някои си играеха с животните, други висяха от тавана, трети ходеха по въже и на кокили, немалко се гримираха и изглежда си прекарваха прекрасно. Необяснимо за Балканозавър обаче, повечето хора бяха хвърляни в ров пълен с диви зверове, които ги разкъсваха на момента. „Доста зловещо развлечение,” изсумтя той, а един старец, гримиран като клоун, му отвърна: „Тези и без това никога не се забавляват, приемат насериозно всичко, което им се случва и вярват, че дори за малко да сe поотпуснат, ще им се случи нещо лошо... Ще се ударят, изложат, или пък , не дай Боже, ще направят лошо впечатление. Какъв е смисълът да се мъчат? Отказват да потичат, за да не настинат от течението, не желаят да играят с децата, защото изглежда инфантилно, избягват да изглеждат щастливи, за да не ги урочаса някой... Те се подготвят за смъртта през повечето време, така че защо да не ги зарадваме поне веднъж? Все пак ние прекарваме целия си живот в този цирк, той е навсякъде...”