Гледай видеото
Оригинален текст
Нима не би било красиво пак да си хлапе
Да си немирно, диво, ококорено зверче
Да тичаш чисто гол край разбушувано море
Да скачаш все едно нищо да те спре
Сънувам, че рисувам по стените със пастел
Рисувам, че пътувам към звездите на Орел
Пораснеш ли ще отеснеят твоите небеса
Пораснеш ли не ти се пее пак за чудеса
Хлапе – аз съм вечното хлапе
Хлапе – ококорено зверче
Хлапе – и отново съм дете
Измъкнеш ли се от затвора на големите
Остават зад гърба ти фалша и проблемите
Играя без да зная и да мисля за света
Мечтая за безкрая като малките деца
Съзнанието, че никой не напуска наистина цирка, подреди обърканите мисли в главата на Балканозавър и той излетя окрилен от него. За първи път в живота си се чувстваше в хармония със себе си. Струваше му се, че изминатите километри лекуват циничното бреме на изминалите години, а пред очите му се възстановяваха отдавна обезцветените и полузабравени картини от детството. И това му напомняше, че наближава решителният момент, голямото събитие, и трябва да се прибере у дома, за да бъде част от него.