Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Mitar Miric

Mitar Miric

Glas razuma

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

I forgot how to be myself Read now

Оригинален текст

Koliko neprospavanih noći
zbog mene si imala
provela pola života u samoći
kad sam na putu, brinula
Koliko suza prolivenih
zbog mojih nestašluka
sad greh na dušu ide meni
ako me pomiluje Božja ruka

Refren
Uvek si bila jaka za dvoje
da izgubi srce moje
vratiš mi nadu koja se gasi
ko glas razuma koji me spasi

Ne znam da budem ono što nisam
ono što nemam ne mogu da dam
al da te volim ovakav kakav sam
doživotno obećavam

Koliko si pita u životu
moje lažo prećutala
bila si svetlo na mračnom horizontu
kada bi mi duša zalutala
Koliko suza prolivenih
zbog mojih nestašluka
sad greh na dušu ide meni
ako me pomiluje Božja ruka

Refren
Uvek si bila jaka za dvoje
da izgubi srce moje
vratiš mi nadu koja se gasi
ko glas razuma koji me spasi
Ne znam da budem ono što nisam
ono što nemam ne mogu da dam
al da te volim ovakav kakav sam
doživotno obećavam

Текстът е добавен от trendafilov503

Превод

Колко безсънни нощи заради мен си имала,
прекара половината от живота си в самота.
Докато бях на път, си се тревожила.
Колко сълзи си проляла заради моите глупости,
бих поел всички грехове в душата си,
само да ме помилва Божията ръка!

Припев:
Винаги си била силна и за двама ни,
като куче изгуби сърцето ми.
Връщаш надеждата ми, дори когато е угаснала,
като гласът на разума, който ме спаси!
Не мога да бъда такъв, какъвто не съм.
Това, което няма как да ти го дам!
Но да те обичам такъв, какъвто съм,
до края на живота си, обещавам!

Колко пъти в живота премълча за лъжите ми,
беше светлината на мрачния ми хоризонт.
Когато душата ми се загубеше.
Колко сълзи си проляла заради моите глупости,
бих поел всички грехове в душата си,
само да ме помилва Божията ръка!

Припев:
Винаги си била силна и за двама ни,
като куче изгуби сърцето ми.
Връщаш надеждата ми, дори когато е угаснала,
като гласът на разума, който ме спаси!
Не мога да бъда такъв, какъвто не съм. Това, което няма как да ти го дам!
Но да те обичам такъв, какъвто съм,
до края на живота си, обещавам!

Преводът е добавен от trendafilov503

Видеото е добавено от trendafilov503

Зареди коментарите

Още текстове от Mitar Miric