Оригинален текст
Крилата бяха много уморени,
перата им опадаха от студ,
забравиха за другите вселени,
изчезна сякаш, че от тях духът.
Но нещо в тях не се предаде -
То помнеше, то помнеше добре,
че въпреки оковите на ада
там някъде намира се небе.
И ето, че дори с перата редки
размахаха се те с могъщ замах
напук на дяволските сметки,
забравили във полет всеки страх.
И щом нощта оставиха далечна
откри се гледката пред Възродения -
Една картина истинска и вечна
на летящите от светлина творения!