Гледай видеото
Оригинален текст
Нося свойта свобода,като сватбена халка,
плащам я със самота,вместо теб ме чака тя!
Все еднодават или вземат,
всеки път по малко ни променят,
но всеки път води към любовта!
В къщичкаот карти с време спряло,
чакам те в леглото ни от Явор,
да забравим всичко до сутринта!
Има празно място тук до мен,
запазено за теб,запазено за теб!
Ако Е лесно - хвърлям го,
ако е трудно - искам го,
тогава любовта ти,
ми дава крила!
Нося свойта свобода,
като сватбена халка,
плащам я със самота,
вместо теб ме чака тя!
Давам свойта свобода,
срещу твойта свобода,
но събрани може би
ще бъдем повече сами!
Може би,може би сънувам,
само с теб,мисля че съм буден,
но ти си моето хапче срещу тъга!
В къщичкаот карти с време спряло,
търсиме утеха тяло в тяло,
в легло от Явор до сутринта!