Оригинален текст
Живеех спокойно, когато веднъж
по пътя зададе се кон,
а конят достойно го яздеше мъж
и спря го под моя балкон.
Помоли от коня за малко водица -
бил жаден след тази езда
и аз от балкона, нали съм умница,
се втурнах да нося вода.
И аз от балкона, нали съм умница,
се втурнах да нося вода.
Нямах куража да му откажа,
нищо че вече се питах сама:
Защо му занесох, нали под навеса
тече си зелената стара чешма?
Защо му занесох, нали под навеса
тече си зелената стара чешма?
Отгоре с усмивка ме гледаше мама -
за женене вече си бях,
а конникът стихна когато пред двама
неволно водата разлях.
Със него през двора по мокра следа
пристъпихме, свели глави
и чухме отгоре: дано по вода
навсякъде да ви върви.
И чухме отгоре: дано по вода
навсякъде да ви върви.
Конят опита да тропне с копито,
изцвили сърдито и занемя
отвън под навеса, където тече си,
тече си зелената стара чешма.
Отвън под навеса, където тече си,
тече си зелената стара чешма.
Събраха години децата край нас -
чешмата и днеска тече,
край нея щом минем се смеем на глас
със моето старо момче.
Ще спре там модерна кола за водица -
в мотора със цяла черда -
и нашата щерка, нали е умница,
ще хукне да носи вода.
И нашата щерка, нали е умница,
ще хукне да носи вода.
А подир нея вода ще се лее,
път ще чертае за у дома.
Дали ще ожени и тях като мене
зелената стара чешма?
Дали ще ожени и тях като мене
отново зелената стара чешма?
