Гледай видеото
Оригинален текст
Съдбата е така неумолима
и времето така ни завъртя,
че вече аз не знам,
дори не знам дали те има
или съм те измислила сама.
Обичай ме защото съществувам,
когато съм една сълза в твоите очи.
Обичай ме дори да те сънувам,
не ме събуждай моля те, сънувай ме и ти.
Аз знам, че всяка обич,
всяка обич ражда песен,
а всяка песен носи любовта,
и както всяко лято, всяко лято ражда есента
тъй всяка зима носи пролетта.
Обичай ме преди да стана спомен
забравен спомен някъде, там някъде навън.
Обичай ме в този свят огромен
през който преминаваме почти като насън.
Обичай ме защото съществувам,
когато съм една сълза в твоите очи.
Обичай ме дори да те сънувам,
не ме събуждай моля те, сънувай ме и ти.
