Гледай видеото
Оригинален текст
От връх, от Странджа планина живееше мале млад юнак,
майко льо Вълчан войвода с негова вярна дружина.
Със седем, десет юнака, със седемдесет и седем.
Вълчан дружина думаше: „Дружино вярна да си ми“,
турци са Рада хванали, хванали и откарали.
Рада е моята изгора, тя ми е мома най-лична.
Тръгнал е Вълко с дружина да търси хубава Рада,
войвода либе си видя и си я силно прегърна.
Вълчан си Рада отърва от тия клети душмани.
Рада го в очи погледна и силно в устни целуна,
Вълчан на Рада продума: „Раде ле, моме хубава,
ай да ми Радо пристанеш, на мене булка да станеш.“