Гледай видеото
Оригинален текст
От седмици аз звъня ти, чакам пред дома ти, каза че ще се обадиш ти
и сега какво да правя, не, не, не зная, искам да те видя, трябваш ми.
Помниш ли онази вечер, ти при мене беше? А на сутринта те нямаше,
остана ми в сърцето, нека е проклето че любов ти даваше.
Поне звънни ми, поне пиши ми и кажи ми че всичко свършило е,
за времето ни благодари ни и се разделяме.
Припев:
И дори звездите да ти свалям пак ще ме раниш, в сърцето ми като цигара ще гориш,
няма ли да дойдеш и да ме спасиш, да ме спасиш.
И някой ден ще ме търсиш и ще плачеш ти за мен, но дотогава си оставам в твоя плен,
а ти оставаш пак дълбоко вътре в мен, вътре в мен.
Кажи защо така направи, мъка ме удави? И вече няма връщане назад,
всеки втори ми го каза, от тебе да се пазя, да послушам не можах.
Кой ще ме спаси кажи ми? Всичко в мен разби ти, всяка вечер мисля си за теб,
гледам звездите и луната, спомням си нещата които правихме с теб.
Поне звънни ми, поне пиши ми и кажи ми че всичко свършило е,
за времето ни благодари ни и се разделяме.
Припев:
Първи ден с липсата ти свиквам, втори ден да те забравя се опитвам,
трети ден вече се пропивам, какво се случи не разбирам.
Всеки ден е едно и също, всичко сиво е, а с тебе беше пъстро
и не знам аз какво да правя, кажи ми как да те забравя.
Припев: