Гледай видеото
Оригинален текст
Момчил през гора вървеше,
алено конче водеше.
С меден си кавал свиреше
и си на гора думаше.(x2)
Горо ле, горо зелена
и ти водице студена.
Видя ли горо да минат,
хайдути, вярна дружина.(x2)
Гората шуми, не чува,
реката бучи, не дума.
Най са убави славейче,
славейче сладко продума.(x2)
Момчиле, славен хайдутин,
вчера от тука минавах.
До двеста, триста юнака,
за теб Момчиле питаха.(x2)