Оригинален текст
Вятърът блъсна по мъжки
пътната ми врата
и прехвърли през пръсти
есенните листа.
Завъртя ги, разсипа ги,
и нататък отмина,
да дорисува зимата
на новата ни година.
А над нас се е струпал
сняг от толкова зими,
че тежи като кръст
и боли, боли ме.
Само горе във клоните
свети жълто листо
върху дръжчица нежна
като тих цветен зов.
Ще преминем със него
през студа и през болката
живи сме, ще боли
какво пък толкова.
Ще се завърне вятърът
под ръка с пролетта
и за малко ще спрат
до пътната ни врата.
Ще ги познаем заедно
като тих цветен зов
като бяла надежда,
като нова любов.
Вятърът блъсна по мъжки
пътната ми врата
и прехвърли през пръсти
есенните листа.