Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Вятърът блъсна по мъжки
пътната ми врата
и прехвърли през пръсти
есенните листа.

Завъртя ги, разсипа ги,
и нататък отмина,
да дорисува зимата
на новата ни година.

А над нас се е струпал
сняг от толкова зими,
че тежи като кръст
и боли, боли ме.

Само горе във клоните
свети жълто листо
върху дръжчица нежна
като тих цветен зов.

Ще преминем със него
през студа и през болката
живи сме, ще боли
какво пък толкова.

Ще се завърне вятърът
под ръка с пролетта
и за малко ще спрат
до пътната ни врата.

Ще ги познаем заедно
като тих цветен зов
като бяла надежда,
като нова любов.

Вятърът блъсна по мъжки
пътната ми врата
и прехвърли през пръсти
есенните листа.

Текстът е добавен от dakata_pz

поп-фолк
Зареди коментарите

Още текстове от Милица и Асен