Гледай видеото
Оригинален текст
Сънните улици ме водят към тебе
чака площадът и прашен и пуст,
а градчето е икона с багри сънливи
в рамка от смокини и сенки на жени.
Вече разбирам, няма да те има
нито в градчето и в целият свят
и защо ли да те чакам
с устни безсънни, в лято и в зима
от зори до здрач.
Припев: (х2)
В края на лятото, в миг преди зимата
сбогом на теб и любовта,
вятър в градините, сенки в смокините,
тръгвам със птиците на юг.
Знам, че ме чакат есенни жените
утринни устни, вечерни ръце
но до края на земята, все ще те търся
в лято и в зима, от зори до здрач.
Припев: (х2)
В края на лятото, в миг преди зимата
сбогом на теб и любовта,
вятър в градините, сенки в смокините,
тръгвам със птиците на юг.