Гледай видеото
Оригинален текст
Отведи ме оттук,
ей така ме хвани за ръката,
или само със поглед
ме издърпай на някъде.
Скрий ме в шумните улици
на града милионен,
скрий ме в твоите спомени,
или в нашите спомени.
Отведи ме оттук,
приюти ме в очите си
в кафенето отсреща,
навън под звездите.
В едно нощно такси
на ръба на вселената,
на ръба на сълзата,
избликнала в мене.
Отведи ме от тук
от втрещените погледи,
от усмивките зейнали,
иронични и строги.
От просъскани думи
за благоприличие
под небесната арка на
твоето “Обичам те!”
Отведи ме оттук
на където ти видят очите
в рая, в ада,
в дома си, в трамвая,
в мечтите си,
в оголяла от късната есен градина,
в някой жилищен вход,
в телефонна кабина.
Отведи ме оттук,
отведи ме за бога, по дявола,
трябва някъде, място такова,
да има за двама ни.
Все едно е къде
и каква е цената.
Отведи ме оттук,
с чиста съвест продавам душата си...