Оригинален текст
Бяла мида със слънчев емайл
се търкулна от моя джоб
и ми напомни, как май през май
в тебе аз се влюбих, и то май до гроб.
Бризът рошеше мойте коси,
морски пръски плетяха дъга
и си помислих, която да си,
май ти си моят живот отсега.
Мой живот, който дълго, тъй дълго мечтах,
мое златно момиче, красив мой град.
Ти с ръка заслони моето рамо
и в очите ми слезе звезда,
аз за нищо не питах,
аз само, аз само исках ти,
да ми кажеш – ДА.
Гларус литва със мокри крила
и през пръските пясък строи,
аз зная, че тази любов е била
нещо повече, знам предстои.
Моя вяра и истина, мой небосвод,
мой тайно откъснат от рая плод.
Тръгнах с тебе на всички напук
под небесния тих благослов,
вярвам в лятото, вярвам
в това, че си тук.
Моя първа последна любов,
моя първа последна любов.