Гледай видеото
Оригинален текст
Времето се развали
и колко дни - вали, вали, вали ...
Всички птици отлетяха на юг,
откакто ти си замина от тук.
Сега седя сама на бара
срещу фара
и пия, пия, пия, пия от зори
не искам да мисля дори къде, къде си
и не искам да зная с кого ....
Пия за Мария,
пия за Яна и пия за Мия,
и за целия ти списък с имена ...
Кажи с коя, коя, коя си сега!
Пия за Мария,
пия за Ина и пия за Мина,
и за целия ти списък с имена ...
Кажи с коя, коя, коя си сега!
Среща ме градът
със мокри тротоари,
със празни улици,
жълти светофари...
Само вестникаря ми казва:
Добре дошла!
Каква тъга ...
Петък вечер ...
Пак сама на бара ...
Все така я карам ... Да! Все така я карам!
Пия, пия, пия, пия чак до зори
и питам всеки срещнат – къде си ти?
Пия за Мария,
пия за Яна и пия за Мия,
и за целия ти списък с имена ...
Кажи с коя, коя, коя си сега!
Пия за Мария,
пия за Ина и пия за Мина ...
Пия, пия, пия чак до сутринта.
Не зная как ли ще я карам така ...
Трябва, трябва, трябва да спра,
искам да се прибера,
обаче имам нужда да те чуя,
имам нужда да те видя,
иначе не мога да заспя ...
Пия за Мария,
пия за Дара, и Яна, и Мая, и Мира ...
Сибила, Невена, Марина, София
пия, пия, още пия ...
Сбогом, тъжно лято!
Идвай, тъжна есен!
Тая песен ти я посвещавам
и ти пожелавам
някой ден да я запееш много тъжно и ти!