Оригинален текст
В делник или празник моя строг баща,
винаги ми казва толкова неща,
своите проблеми сякаш нямат край,
а по мое време друго беше знай.
Припев: Ето пак - спомени,
чуй сърцето как бие
и не искайте моля ви,
като вас да сме ние.
Спорим горещо, двамата сме тук,
близки и далечни - днес един до друг.
Аз му казвам - мога искам да летя,
а пък той тревожно - ах какви деца.
Припев:
Тъжни са очите му - някой спомен свой,
"може ли да литне" искал е и той,
стиснал зъби здлаво е успял почти,
да забрави детските мечти.
Припев: