Гледай видеото
Оригинален текст
Закачени на куки стоим в небето,
земята се клати под нашите крака,
къде се намираме, къде ще отидем,
и кой ще открадне нашите сърца?
Телата ни подло висят на желязото,
душите ни стенат, кръвта ни кипи,
очите пулсират, попиват ужаса,
умът ни напуска защо сме сами...?
Припев: Дали ще живеем сами за себе си,
без да ни пука за чужди беди?
Дали да дадем сърцата на Дявола?
Това ли е изхода? Кажете сами?
Отваря се бавно врата на Лъжата,
подава се Сянка, след това идва Смях,
който разтърсва въжето на Кармата...
...а ние сме жертви без никакъв грях!
Припев: ...
Един се опита, крещя в Ехото,
събрал сетни сили, но пак не успя...
Смехът се размаза, уби го опита...
остана да стене и после умря...
Хладно пробождат веригите тялото,
след това изтръпват и всичко гори...
напуснал живота, унесен във болките,
смачкан безсмислено - това беше ти!
Припев: ...
участва в албуми: Милена - Дъ Best+ (1999), Милена - Скандалът (1993)
рок