Гледай видеото
Оригинален текст
Ще помня тоя тих спокоен залив,
морето тихо, легнало пред нас,
най-топлия и странно нежен залез,
във който бяхме само ти и аз.
Изгряваше зад малкия прозорец
от чайката най-бялото крило,
с което на брега на Черноморец
бе долетяла нашата любов.
(×2)
В сърцата Черноморец ще остане
и слънцето му вечно в нас ще грее.
Край него е родена любовта ни,
а любовта докрая ще живее.
И ако топлината си загубя,
и тъжен ли съм, ще се върна пак
и пак ще бъда и щастлив, и влюбен
край тоя южен, много ласкав бряг.
Аз още помня синия ти залив,
морето тихо, легнало пред нас,
и наш е тоя странно нежен залез,
във който бяхме само ти и аз.
(×4)
В сърцата Черноморец ще остане
и слънцето му вечно в нас ще грее.
Край него е родена любовта ни,
а любовта докрая ще живее.
Видеото е добавено от Puhcho
естрада