Гледай видеото
Оригинален текст
Ден се завръщам, идвам пак, без да пристъпвам мълчешком,
спирам на дървения праг, ето го моят роден дом.
Припев:
Тук вече никой няма, Господ повика мама,
времето искам да върна назад.
Дните безумно кратки, топлия глас на татко,
пъстрия детски тогавашен свят да върна. Как да върна дните?
Сълзите, мъжки сълзи като звезди, в синия здрач блещукат.
Колко смях, колко тъга събрах, колко любов видях, всичко оставих тука.
Тръгвам, догаря този ден, тръгвам усетил изведнъж,
че ще остане тук след мен сянката на самотен мъж.
Припев: