Оригинален текст
Слезе ми се Марко от града Прилепа
право тегли Марку йув града Солуна,
из мехна на мехна оди, вино търсе,
вино търсе, вино робар праве,
нигде вино Марко не аресуве,
да си влезал Марко в ладна механа,
там си има млада механджийка,
млада механджийка, млада тафраджийка,
еде, пие Марко три дни и три нощи.
- Дали сакаш, Марко, ез да ти слугувам
или сакаш, Марко, мойте до две щерки?
Си станал Марко, си слезъл
доле във Масър чаршия,
тилял викат, личба личат:
"Се продава чиста Света гора,
нема кой да я откупе."
Отбрало се, наемало, да я купе
жълтото чифутче, жълтото еврейче
пари брое, брое, наброюве.
И на Марко жал му паднало,
жал паднало, дори нажалило,
изкарал буйно копе, удрил го в земята,
заминал си Марко за град Прилеп:
- Мори мале, стара мале,
ке те питам шо ум ки ми дадиш -
се прекупи, мале, чиста Света гора
жълтото еврейче, жълтото чифутче
пари брое, брое, наброюве.
- Слушай, Марко, слушай, сине,
чини се ти слепо просече,
слепо просче, слепо, ем сакато,
земи с тебе кулак остра сабя,
оди, сино, край чешми шарени,
край чешми шарени, край води студени,
оттам ки пумине жълтото чифутче,
пари ке ти даве, пари да не земиш.
Ка отиде жълтото чифутче,
жълтото еврейче вода да посаке,
изкара си Марко кулак остра сабя,
отрежа му нозе до колене.
Стана Марко и си зе азната
и си тръгна за чиста Света гора.