Оригинален текст
Мори Цено, бела Цено,
даль си чула (Цено), хем разбрала,
от са дошли вергеджии,
разфърлили вергиите.
На кой двеста, на кой триста,
я на Стуен петстотини.
Пара нема ни цървена,
/ни цървена/, ни скършена,
как да плати вергията?
Тугай веле бела Цена:
- Земи мене, млад Стуене,
да ме носиш на нов пазар,
на нов пазар гевгелия,
да си викнеш личен телял,
да продадеш бела Цела,
да си платиш вергията.