Гледай видеото
Оригинален текст
Рофинка болна легнала
на високана планина.
Никой до нея немаше,
сал една стара майчица.
Тя си Рофинки думаше:
-Рофинке, моя дощерьо,
мила ли ти е рубана,
рубана още любено?
-Майчинко, стара майчинко,
не ми е мило любено,
ам ми е мила деньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък аз нах земя отивам!
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
да си й придам, майчинко,
моено любе да води,
мояна руба да носи!