Оригинален текст
Хей Гого, Гого, хурачин Гого,
Гого си хоре гулема нива,
гулема нива, триста погона,
ем га хоре Гого, баща му го прощавъ:
"Бог да го просте моют стари тейко,
шо ми устави гулема нива,
гулема нива, триста погона.
Бог да я прости мойта стара майка,
шо ми е узела умна невеста,
никак не се она, не се излъжуве."
Оттам поминало царовото азнатарче,
оно е дочуло Гого ка говоре,
оно си тръгнало дома да си оде,
дома да си оде, Гоговица да излъже:
- Гоговице млада, ти млада невесто,
Гого ме изпрати биболе да му дадеш.
Гоговица млада се позамислила,
се позамислила и му ги дадела.
Царовото азнатарче при Гого си каре,
при Гого си каре негови биболе,
от дилеко вика, вика се, продвика:
- Ей Гого, Гого, орачин Гого,
още един път, Гого, да не се пофалиш,
ето га излъжах Гоговица млада,
ето ти донисех твоите биболе.