Гледай видеото
Оригинален текст
Аз се връщам бледа и замислена
под небе покрито с черен крем.
Промяната е страшна истина,
че не мога нито миг без теб.
Вече аз не съм оная прежната,
нито съм приятел, нито враг.
И в очите не проблясва нежната
радост от това, че мой си пак.
С душа разтрепена и обзета от смут
аз не знам ще намеря ли под покой приют.
Тишината обгръща ме в своя плащ, тъмен плащ,
мое тъжно завръщане в една тъжна любов.
Тишината загръща ме в своя плащ, тъмен плащ,
мое тъжно завръщане в една тъжна любов. ×2