Гледай видеото
Оригинален текст
На раздяла в есен късна,
Аз посегнах да откъсна,
Рози, като летен залез червен,
Рози със любов за тебе.
Рози, сякаш от коприна
И със цвят на старо вино,
Разцъфтяли във един дъждовен ден,
За да ти спомнят за мен.
Нека падат последни листа, нека вали.
Щом угасне веднъж радостта, колко боли!
И при среща последна, сърцето се пита дали,
Тъжна аз изпращам този, който заслужава рози?
Нека падат последни листа, нека вали.
Щом угасне веднъж радостта, колко боли!
Ще угаснат, знам, цветята,
Но остава аромата,
Да ти спомня за един дъждовен ден,
Един прощален рефрен.
Нека падат последни листа, нека вали.
Щом угасне веднъж радостта, колко боли!
И при среща последна, сърцето се пита дали,
Тъжна аз изпращам този, който заслужава рози?
м.Кализе, т.Захари Петров, ар.Ангел Заберски
Съпровождат: ЕОКТР, диригент Ангел Заберски - 10
Вокална група - 10