Гледай видеото
Оригинален текст
В една безсънна нощ
морето ми разказваше за своите бисери.
Във много стари времена
мечтаех бисери да имам
и молех гордата луна
звездите да си разделиме.
Но тя ме галеше в нощта
и скриваше се във деня
във много стари,
във много стари времена.
Във много стари времена
аз исках бисери да имам
и гледах слънцето с молба
лъчите да си разделиме.
Но то ме галеше в деня
и скриваше се във нощта
във много стари,
във много стари времена.
От много стари времена
крадец на бисери аз станах.
Когато видя на брега
момиче късно да остане,
събирам нейните сълзи,
на бисери, на бисери да ги превърна
от много стари,
от много стари времена.
В една самотна нощ
морето ми разказваше за своите бисери.
Море, море, море, море, море, море,
не давам моите сълзи, море, море,
във бисери да ги превърнеш!
Море, море, море, море, море,
не давам моите сълзи, море! (×3)
Текст: Вели Чаушев
Музика: Димитър Вълчев
Album: Трети фестивал на песента „Златният Орфей“ (1967)