Оригинален текст
Капе тежък покой.
От небето се струи тревога.
Като хищно око
е луната червена и строга.
Нещо диша в нощта, (2)
нещо стъпва край мене и съска.
Капят черни листа,
бягат сенки - умишлени гъски.
О, какво съм сторил!
Лъскав нож във ръцете ми свети.
Хора страшни и зли, (2)
хищни хора, бъдете проклети.
С бели, бесни очи
аз се втурвам да бягам безумен.
А след мене пищи
един стар и настръхнал игумен.
Самотата е той! (2)
Самота, нетърпимо жестока.
Ледни капчици пот
ме изгарят и щипят до болка. (3)
Капе тежък покой.
От небето се струи тревога.
Като хищно око
е луната червена и строга.
О, какво съм сторил!
Лъскав нож във ръцете ми свети.
Хора страшни и зли, (2)
хищни хора, бъдете проклети. (3)