Гледай видеото
Оригинален текст
текст: Виолин Станкович
Умирам бавно, всеки ден...
Кръвта ми тихичко изтича.
Смъртта е тръгнала за мен,
тя всички много ни обича...
Припев:
Защо, защо умирам аз?!!
Защо така дъхът ми спира...
Защо точно в този час,
когато всеки ме разбира?!!
Ах, ето я и нея тук,
в черно цялата обвита.
Тя отнася ме напук,
а душата ми отлита... .
Защо не пукнах аз отдавна,
когато забраниха да говорим!
Да умираш беше славно,
затуй не можем и да спорим...
След мен други ще живеят,
но те ще бъдат пресметливи!
С радост песни те ще пеят
и те ще бъдат най-щастливи...
Защо умирам аз сега?
Защо така дъхът ми спира?
да умреш не е игра,
всички хора го разбират...