Гледай видеото
Оригинален текст
Мари Величко, Величко, Величко, млада вдовичко,
заплакала е Величка, на Николово ке умре.
Любе Никола, Никола, да станеш любе, да видиш,
твоите уйгун бивольле, как жално реват за тебе.
И твойте дребни дечица под чужди къщи яргам ке,
Никола от гроб попита, мари Величко, Величко.
Не плакай, не си припявай, стани си ходи във вкъщи,
та продай бяла пшеница, децата да си изгледаш.
Сино Стояне, Стояне, що стоиш сино, що гледаш?
Стоя си мале, гледам си едно ми малко девойче.
Налива ода, разлива, към нази често поглежда,
къде нашите дворове, тънки са ни пенжуре.
Ха да я земам за снаха, за снаха, млада невеста,
не ща я сино, не ща я, оти е малкай убава.
Не знае къщи да върти, не знае двори да мете,
мале ле мила, мале ле, не ли си чула, разбрала.
Лястовичката е манинка, манинка ма е най-хитра,
сама си вий гнездото, сама си пили пилцето.
Кукувицата е голяма, голяма ма е глупава,
други хи правят гнездото, други хи пилят пилцето.
Манде ле мари хубава, що ти перото трепери,(x2)
дали го вятър люлее, или го слънцето грее?(x2)
Байне ле, бате Иване, нито го вятър люлее,(x2)
нито го вятър люлее, нито го слънцето грее.(x2)
Най си трепери, говори, ти да се байно парясаш,(x2)
ти да се байно парясаш, мене за булче да вземеш.(x2)
Манде ле мари хубава, много си Манде мънинка,(x2)
ни ше мож къща да въртиш, ни ше мож дяца да гледаш.(x2)