Гледай видеото
Оригинален текст
Ти си моята последна рана,
ти си моята несбъдната мечта.
И очите ми посипани из жарава,
пак са твои, но не виждам с тях.(x2)
Често с теб мислите говорят
и прелистват минали неща.
В стадата си до късно спорят,
аз няма да съм винаги сама.(x2)
Раждам се след всеки дъжд, превръщам болката в цвете,
блатото по слънчев лъч аз докосвам всяко време.
Макар, че често ме боли, но понякога, понякога
превръщам всичко просто в стих, понякога, понякога.(x2) (x2)
Но когато утрото потърси,
уморената от тишина душа.
И деня е всичко, и разбирам,
аз никога не съм била сама.(x2)
Ти си моята последна рана,
ти си моята несбъдната мечта.
И очите ми посипани из жарава,
пак са твои, но не виждам с тях.(x2)
участва в албуми: Каменно сърце (1998)
поп-фолк