Гледай видеото
Оригинален текст
Кондьо:
С пресъхнали сълзи без чувства и мечти,
протягам аз ръцете си напред,
ноща ги целува вместо теб.
Лия:
Очите ми от мъката са вече слепи,
ръцете ми са пак в молитва слети
и нечовешка болка в мен окови стяга.
Припев:
И само спомен гори в душите изтерзани,
и идва за да ни боли и вечно да кърви. (х2)
И всяка радост на света
ще бъде само блян сега, блян сега.
Кондьо:
О боже мой защо повехна любовта ни,
и заради какво съдбата ме изигра
да ме накаже с мечти не изживяни.
Лия:
Сърцето ми е прашен камък в пустиня,
че беше ти за мен като светиня,
с кака обич ти ми даде милостиня.
Припев:
И само спомен гори в душите изтерзани,
и идва за да ни боли и вечно да кърви. (х2)
И всяка радост на света
ще бъде само блян сега, блян сега.
Припев:
И само спомен гори в душите изтерзани,
и идва за да ни боли и вечно да кърви. (х2)
И всяка радост на света
ще бъде само блян сега, блян сега.
участва в албуми: Мъни, мъни (1998), Лия и Кондьо - Завинаги заедно
поп-фолк