Оригинален текст
Велико дульбер бугарко,
Велико, една на мама. (x2)
Да знаиш, мило, да знаиш,
каква е жалба за младост. (x2)
На порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в'одая би ме отнесла,
постеля би ми постлала. (x2)
Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата, (x2)
да'л си от бога паднала,
да'л си от земя никнала? (x2)
Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата?
Не съм от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук съм от майка родена.