Гледай видеото
Оригинален текст
Всеки ден се лутам сред палитра от лица,
в изкривени маски от лъжи.
Всяка нощ се търся и в пулса на града,
как сивото днес да променя?
Колко ли въпроси си задавам всеки ден,
отговори искам да намеря.
Моят свят далечен е от този покрай мен,
как дългият път да извървя.
Припев:
Аз искам да пея, да пея, с разголена душа,
така да живея, живея, без фалш и суета.
Аз искам да вярвам, да вярвам, че страшното е сън,
и пак да остана, остана – такава каквато съм.
Светофарът ми намигва с палави очи,
можеби съм някак си различна.
И в калта остават бели моите следи,
в тях някой след мен ще продължи.
Припев:
Сред неонови звезди, мойта сянка пак не спи,
и останала без дъх се скита тя.
Под неонова луна, търся място в света,
и с последният си дъх ще изкрешя:
Припев: (x2)