Любе

По высокой траве

1924 прочитания

Гледай видеото

Сколько зим, сколько лет,
Сколько вод утекло,
Сколько жизней прошло без меня,
Сколько жизней ушло от меня.

Я вернулся домой,
А виски с сединой -
Припорошило в дальних краях,
Да и грудь вся в сплошных орденах.

Припев:
По высокой-высокой траве
Я пройду в полный рост.
Полной грудью вдохну воздух этих полей,
Мной давно позабытый на вкус.

Меж высоких стогов
Золотая стерня.
Ну-ка, встану босою ногой -
Теплотой обласкает земля.

Через пару шагов
Поле вспомнит меня.
С возвращением, скажет, домой.
С возвращеньем домой, старина!

Ни кола, ни двора, -
Кто-то скажет в укор,
Ничего не нажил, не скопил,
Только верой и правдой служил.

Но богаче меня
Нет на свете с тех пор,
Как на землю родную ступил,
Как прошелся по ней босиком.

Колко зими, лета,
колко изтече вода...
и живот колко мина без мен,
а и колко си отиде от мен.

Върнах се у дома
с посребрена коса,
посребряла в далечни земи,
а гърдите ми блестят с ордени.

Припев – 2 пъти:
По високата-висока трева,
аз ще мина - изправил снага!
С пълна гръд ще поема дъх от тези поля,
позабравен от мене на вкус.

Между купи сено,
грей златиста трева,
като стъпя със боси нозе
ще ме гали топлина на земя.

Щом пристъпя напред,
полето ще ме познай.
Ще се чуе шепот навред:
„Добре дошъл във родния край“

Припев – 1 път:
По високата-висока трева,
аз ще мина - изправил снага!
С пълна гръд ще поема дъх от тези поля,
позабравен от мене на вкус.

Нито двор, ни стобор…
- някой ще ме кори:
„Нищо не заделил, не спестил,
а на вяра и правда служил.”

Но от мен по-богат,
няма друг на света,
щом пристъпвам със боси нозе
по тревата на тези поля.

Припев – 4пъти:
По високата-висока трева,
аз ще мина - изправил снага!
С пълна гръд ще поема дъх от тези поля,
позабравен от мене на вкус.

/ пее се добре с лек аранжимент/

Превод: Balboia