Гледай видеото
Оригинален текст
Прокажена и съдена, и много неудобна,
в очите им четях това и знам че съм виновна.
Допусках ги какви ли не, да ровят в душата
и грабеха от нея те, изравяха земята.
Припев:
Душите им извадих и ги оставих, това наистина до болка го умея,
боля ужасно, но до кръв се боря, да те обичам мога, не и да се моля.
Добра съм само с добрите, на лошите взимам им душите
и се научих да не забравям, на първо място само себе си да слагам.
Оставах им, но вече знам че трябва да избирам,
да мачкам аз или това от болка да умирам.
Останките ще събера и феникс аз ще стана,
крилата си ще възродя и от пепелта ще стана.
Припев:
Прокажена наричат ме и моля да обичат мен,
удавени в бесове, за мен умират те.(x2)
Припев:
