Оригинален текст
Имам аз мечта, тя е в моята душа
Македония да се възроди,
да се възроди за радост тя на всички ни
комитите да почиват вече в мир.
Нощем будят ме ослепени войни,
тропот на коне самуилови.
(Гоце Делчев пак събира там войводите,
войводите да го следват в трудни дни.) х2
Пирин планина, Вардар и Ерген,
моята земя през сълзи песен пей.
Чувства синовни страсти огнени
грабват ме във миг и стават стон и вик.
Моята земя е разделена,
нейната съдба е болка и тъга.
Денем със тъга нощем със безсъници,
вътре в мене глас властно ми крещи
(Македония да пазиш свято в себе си
тя е била майка за дедите ти.) х2
Кажи ми Боже дали ке може
со мойта мъка да се преборам.
Пирин планина, Вардар и Ерген,
моята земя пез сълзи песен пей.
Чувства синовни, страсти огнени
грабват ме във миг и стават стон и вик.
Моята земя е разделена
нейната съдба е болка и тъга.