Оригинален текст
Тичай вихрогоньо мой,
с вик събуждай ти нощта,
винаги да идва ден.
Тичай вихрогоньо мой,
с вик събуждай любовта,
винаги да бъде ден.
Имам кон от светлина
цяла нощ препусках аз,
търсих моята зора, търсих ден...
И задъхана дори, скъсах тъмни небеса,
хей, хей зора зори...
Тичай вихрогоньо мой
с вик събуждай ти нощта
винаги да идва ден.
Тичай вихрогоньо мой
с вик събуждай любовта,
винаги да бъде ден.
Имах грейнали звезди,
имах влюбени очи,
имах обич и тъга,
но изчезна всичко в миг
и сега препускам аз,
към тебе ден!