Оригинален текст
Поне веднъж да мина по земята,
като жена съвсем обикновенна.
И погледите – ненаситно ято
да не накацат хищно върху мен.
Да не кълват лицето и очите
и жеста най – случаен на ръцете,
с надеждата да стигнат упорити
до тайните ми скътани в сърцето.
Как искам да извикам в миг
стаеният с години вик дълбоко в мен.
Жадувам да остана аз незабелязана от вас
поне един, единствен ден.
И моят ден да догори, тъй както е дошъл
в зори – кристално чист.
Един, единствен ден щастлив, спасен от
острите стрели на любопитните очи.
А може би във оня ден спокоен,
пак този шум суетен да жадувам.
Нали така човекът е устроен,
за туй, което няма да тъгува.
Как искам да извикам в миг
стаеният с години вик дълбоко в мен.
Жадувам да остана аз незабелязана от вас
поне един, единствен ден.
И моят ден да догори, тъй както е дошъл
в зори – кристално чист.
Един, единствен ден щастлив, спасен от
острите стрели на любопитните очи.
Как искам да извикам в миг
стаеният с години вик дълбоко в мен.
Жадувам да остана аз незабелязана от вас
поне един, единствен ден.
И моят ден да догори, тъй както е дошъл
в зори – кристално чист.
Един, единствен ден щастлив, спасен от
острите стрели на любопитните очи.
музика: Лили Иванова
аранжимент: Константин Драгнев