Гледай видеото
Оригинален текст
И пак вървя сред хорските очи.
И пак ги питам с обичта си плаха.
Кои от вас ме гледат с поглед чист
кои от вас любов ми обещаха.
Те всичките усмихват се към мен,
те всичките любов ми обещават.
Но се загубват във дъжда студен
и както обещават – отминават.
Очи различни със скръб и смях.
Със нежна болка и глас студен.
Очи безбройни, а между тях
до днес не срещнах очи за мен.
Вървят очите. И цялата земя
със влюбените погледи ме гледа.
И нищо, че отново съм сама,
аз все пак ги изпращам с вик последен:
напразно отминавате сега!
Напразно вии не спирате пред мене!
Не, аз не съм родена за тъга!
За щастие и обич съм родена.
Очи различни със скръб и смях.
Със нежна болка и глас студен.
Очи безбройни, а между тях
аз зная греят и две за мен.
музика: Т. Русев
аранжимент: Д. Дамянов
участва в албуми: Невероятно (антология) (2015)
естрада