Оригинален текст
български текст: Надежда Захариева
Знам, ще дойдеш ти,
няма да останеш винаги мечта -
има те навярно някъде в света...
Но не идвай ти
като нежен вятър, като дъжд смирен,
който до земята стига уморен.
С гръм жесток ела!
Като страшна буря, ти, във моя ден...
Дай ми ти крила - с тебе аз ще се втурна,
без да знам къде.
Искам да пламтя,
да изгоря в твойта обич аз
като стрък обречен,
мигновено вечен.
С гръм жесток ела!
Като страшна буря, ти, във моя ден...
Дай ми ти крила - с тебе аз ще се втурна,
без да знам къде.
А ала, ако ти си
вятър безразличен и идеш смирен и тих,
по-добре е само мечта да си останеш,
несбъдната, но жива,
за мене да си ти...