Гледай видеото
Оригинален текст
Осветени от любов места,
храмове на праведни заблуди,
стонове на кратка красота,
пепелища от безумно луди.
Аз ви посещавам и насън
като летописец ви се кланям.
Слушам пак изменчивия звън –
отглас от захвърлени камбани.
И нагазвам в старата трева.
Спирам се при шепота ви нежен.
Слушам как нетрайните слова
известяват края неизбежен.
Може би това е суета
да вървим по минали пожари.
Може би ме вика любовта
и от прежни срутени олтари.
Осветени от любов места,
храмове на праведни заблуди,
стонове на кратка красота,
пепелища от безумно луди.
Аз ви посещавам и насън
като летописец ви се кланям.
Слушам пак изменчивия звън –
отглас от захвърлени камбани.
И нагазвам в старата трева.
Спирам се при шепота ви нежен.
Слушам как нетрайните слова
известяват края неизбежен.
Може би това е суета
да вървим по минали пожари.
Може би ме вика любовта
и от прежни срутени олтари.
И нагазвам в старата трева.
Спирам се при шепота ви нежен.
Слушам как нетрайните слова
известяват края неизбежен.
Текст: Павел Матев
Музика: Александър Йосифов
Аранжимент: Иван Пеев
Албум: Щурче (1982)
участва в албуми: Невероятно (антология) (2015)
поп естрада