Оригинален текст
В миг останах сама, нямах твойта ръка
и в съня се загубих.
Но отново е ден, виждам твойте очи
да ме галят със нежност.
Пея за радостта, пея за обичта
те са мойта опора.
С тези нежни неща аз не чувствам умора.
Протегни ми ръка. Искам пак да съм с теб,
да отидем далече.
Твойта нежност сега ме окриля в деня
и ме носи простора.
Пея за радостта, пея за обичта
те са мойта опора.
С тези нежни неща аз не чувствам умора.
Ти ме повика с моето име.
С поглед ти казаж аз: прегърни ме.
Кратките срещи с длани горещи.
Всяка минута споделяше с мен от сърце.
Протегни ми ръка. Искам пак да съм с теб,
да отидем далече.
Твойта нежност сега ме окриля в деня
и ме носи простора.
Пея за радостта, пея за обичта
те са мойта опора.
С тези нежни неща аз не чувствам умора.
Ти ме повика с моето име.
С поглед ти казах аз: прегърни ме.
Кратките срещи с длани горещи.
Всяка минута споделяше с мен от сърце.
Ти ме повика с моето име.
музика: Любомир Дамянов
аранжимент: Димитър Гетов
участва в албуми: Невероятно (антология) (2015)
поп естрада