Оригинален текст
Пак влюбена. Декор. Партньорът нов.
На сцената в поредната си роля,
така че пак играя на любов,
но винаги се питам аз: „Защо ли?“
В живота вечно се изплъзва тя,
а толкова е чакана, желана.
Веднъж дошла е радост – любовта.
Очакването пари като рана.
(×2):
Така живея с моя вечен зов
на кръстопът пред двойната си роля –
на сцената умирам от любов,
в живота за любов се моля.
Но зная, ще я срещна някой ден.
Във нечий поглед ще открия – ти си.
И ще изгарям в доброволен плен
житейската си роля на актриса.
(×3):
Така живея с моя вечен зов
на кръстопът пред двойната си роля –
на сцената умирам от любов,
в живота за любов се моля.
Текст: Живко Колев
Музика: Любомир Дамянов
Аранжимент: Асен Драгнев
Албум: Ти ме повика (1987)
участва в албуми: Невероятно (антология) (2015)
поп естрада